Черни връх и надолу – 50 км в планината с колело

До Черни връх и надолу – 50 км в планината с колело

Денят е 16-ти септември, утре започва учебната година за едни, за други е поредния работен ден от новата седмица.

Взели сме си доброто настроение с нас, готвили сме се около седмица – активно въртене на педалите на приблизителна надморска височина от 1500-2000м, един ден на 2300+ в местноста Маркуджик (Боровец), както и разни трекинг-следобеди предимно в Мальовишкия дял и Урдиния циркус в Рила. Идеята на днешното ни приключение е да стигнем от Самоков до София, оттам на Витоша, хижа Алеко, Черни връх, надолу към Ярлово и като цел – максимално бързо да се приберем в Самоков с колелата.

Тръгваме от гр. Самоков. Ставаме рано сутринта, товарим колелата на колата и потегляме към София, гоним хижа Алеко. Вече пристигнали на място правим кратък разбор, преглед на маршрута и след кратък спор помежду ни коя маркировка ще следваме потегляме. Съгласно постигнатата уговорка на разбора поемаме по жълтата маркировка за Черни връх. Изкачването до връха ни отнема приблизително 45-50 минути, като ту бутаме колелетата по стръмното нагоре, ту въртим педалите. Пристигнали вече на върха си вземаме една десетминутна почивка – за чай, за сандвич и най-вече за гледки, все пак всички катерим върховете заради гледките и онова специфично чувство, че си успял да преодолееш поредното предизвикателство.

Отпочинали, пили по един чай и вече готови за следващия етап поемаме по пешеходния маршрут Е-4, минавайки покрай м. Трите Комина, близо до вр. Скопарник, през Карачаирско плато, близо до вр. Ярловски купен, както и в подножието на вр. Даута. Стигаме местноста Шупни камък, докъдето турситическата маркировка е червено-жълта, след което се разделя на червена и жълта. Поемаме по жълтата, като малко след една кравеферма трябва да хванем зелената маркировка, за да можем да слезем в село Ярлово, в която посока ни чакат красиви гледки по долината на река Палакария, а после и пътя към дома. По пътеката срещаме и пешеходни туристи, подхождаме с голямо внимание към тях, все пак не се нуждаем от контузии, бавене и други възможни гайлета.

Приджвижаме се изключително бързо, на кратки почивки, ударни изкачвания и бързи спускания, като спусканията крият доста опасности – било то остър камък, който да те препъне или клеков храст, който да те насмете.

Панорама от Витоша

На бента над село Ярлово се спираме за малка почивка, както и да хапнем по още един сандвич. Изненадващо заварваме там човекът, който говори с щъркелите – Тодор Дишлийски (бай Тошо) от Ярлово!

Бай Tошо заслужава едно кратко отклонение от основната тема.

С бай Tошо ме срещна животът преди около 3-4 години. Ако трябва да изреждам като какъв го опознах няма да пропусна да изтъкна за него: природолюбител, запален доброволец, обича животните, много добър и широкоскроен човек. Днес той е на около 75 години, все така обича планината и природата, грижи се за щъркелите в селото, като им прави гнезда. Нямаше как да се удържим в графика с времето след среща с такъв сладкодумник и омайник като бай Tошо. Оставаме на бента малко по-дълго от разчетеното време за почивка, времето просто си тече, докато си сладкодумничим с този Отличник на Природен парк Витоша. Бай Tошо не спира да работи и до днес, оказа се, че причината да го заварим там е, че той, заедно с негов приятел разчистваха бента при водосбора на р. Палакария. Ще ви споделя и още един интересен факт – туристическата маркировка от Черни връх до с. Ярлово, както и тази от с. Ярлово до вилна зона Ярема и маркировката на „изгубения“ път от самоковското Ярлово до пернишкото село Чуйпетлово са дело на Тодор Дишлийски. Повече за бай Тошо може да научите тук.

Бай Тошо
Бай Тошо / Снимка: Мартин Илиев

Изпитвам съжаление, че българи за пример като Тодор Дишлийски се срещат все по-рядко. За такива хора казвам ГОЛЯМ ЧОВЕК. Сами се досещате, че се разделихме с неохота, пожелах му още дълги години здраве и живот и наистина се надявам да го стигнат пожеланията ми.

къщата на Бай Тошо - Ярлово
Къщата на бай Тошо / Снимка: Мартин Илиев

Продължихме спускането към с. Ярлово и вече стъпваме на асфалтов път, който води право надолу към Самоковската равнина. По пътя ни от дясно е величествената Рила, вляво гордо се е изправила Витоша, сгушила в подножието си друга една планина – Плана планина. Въртя с бясна скорост педалите и си мисля какъв късметлия съм да се родя тук!

Статистически начинанието ни може да се изрази в цифри така: отне ни близо 4 часа да изминем 50 км маршрут и над 2000 м. обща денивелация с изкачванията и спусканията.

Истинското приключение, обаче, е отвъд цифрите – красивите гледки, надмогването на предизвикателствата, подскоците по камънаците, свирещия звук от накладките на колегата, зевзешките закачки помежду ни, срещата с хора по пътя и особено радващата ме среща с изключителния бай Tошо. Това са нещата, които превръщат един преход в приключение и спомен за цял живот.

Още места / Видео от пирключението ни – тук

С надежда да опитате и вие този маршрут,
М.

Сподели, не бъди егоист
Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
0Share on StumbleUpon
StumbleUpon
0Email this to someone
email

4 коментара за “Черни връх и надолу – 50 км в планината с колело

  1. Boogeyman

    Най – голямата ологофрения да спускаш от върховете, като в повечето случаи го мъкнеш… Има си специални писти за екстремно спускане, но там трябва сърце и топки. Другата приматска вълна е бягането на долу, някой екземпляри от човекоподобните ползват екшън камери – ми тичайте на горе, филмирайте и евалата да ви правим на подготовката. Надолу всеки знае, но малко знаят, че ставите стават леш.
    Лекинка…

    • Здравейте, Boogeyman
      Казвах им аз на моите авери, че екстремното спускане е за опитни хора (поне в бедстването :D), ама като не чуват… Не ми е лесно да се разкъсвам между страстта ми по спускането с колело и картата с планинските маршрути – и за двете ме дърпат:) Това в кръга на шегата 🙂

      Ако трябва да отговоря сериозно – и сте прав, и не съвсем. Бутали сме или сме носили колелетата до върха общо към 20 минути. Разковничето е там, че за един ден няма как да изминеш пеш маршрут от х. Алеко до Самоков. За да се предприемат такива начинания не е задължително да си луд, но помага, както би казал Кърт Вонегът 🙂

    • Pavel Stoev

      Разбираш ли всеки си е намерил начин да си прави кефа, и да прави това което харесва. Олигофренско е без дори да ме познаваш да хейтиш.

  2. LorDDemoniC

    Като човек избрал този маршрут Boogeyman ти казвам , че спускането е едва 5% от цялото приключение … Чисто ендуро каквото го правят най-редовно в други планини на България и след това 40 км шосейно колоездене … Нагоре сме бутали 1 км 1.5 км максимум … Супер лесно е да дадеш мнение за нещо , което не разбираш 😀 Но пък то седи нелепо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *