Черни връх и надолу – 50 км в планината с колело

До Черни връх и надолу – 50 км в планината с колело

Денят е 16-ти септември, утре започва учебната година за едни, за други е поредния работен ден от новата седмица.

Взели сме си доброто настроение с нас, готвили сме се около седмица – активно въртене на педалите на приблизителна надморска височина от 1500-2000м, един ден на 2300+ в местноста Маркуджик (Боровец), както и разни трекинг-следобеди предимно в Мальовишкия дял и Урдиния циркус в Рила. Идеята на днешното ни приключение е да стигнем от Самоков до София, оттам на Витоша, хижа Алеко, Черни връх, надолу към Ярлово и като цел – максимално бързо да се приберем в Самоков с колелата.

Тръгваме от гр. Самоков. Ставаме рано сутринта, товарим колелата на колата и потегляме към София, гоним хижа Алеко. Вече пристигнали на място правим кратък разбор, преглед на маршрута и след кратък спор помежду ни коя маркировка ще следваме потегляме. Съгласно постигнатата уговорка на разбора поемаме по жълтата маркировка за Черни връх. Изкачването до връха ни отнема приблизително 45-50 минути, като ту бутаме колелетата по стръмното нагоре, ту въртим педалите. Пристигнали вече на върха си вземаме една десетминутна почивка – за чай, за сандвич и най-вече за гледки, все пак всички катерим върховете заради гледките и онова специфично чувство, че си успял да преодолееш поредното предизвикателство.

Отпочинали, пили по един чай и вече готови за следващия етап поемаме по пешеходния маршрут Е-4, минавайки покрай м. Трите Комина, близо до вр. Скопарник, през Карачаирско плато, близо до вр. Ярловски купен, както и в подножието на вр. Даута. Стигаме местноста Шупни камък, докъдето турситическата маркировка е червено-жълта, след което се разделя на червена и жълта. Поемаме по жълтата, като малко след една кравеферма трябва да хванем зелената маркировка, за да можем да слезем в село Ярлово, в която посока ни чакат красиви гледки по долината на река Палакария, а после и пътя към дома. По пътеката срещаме и пешеходни туристи, подхождаме с голямо внимание към тях, все пак не се нуждаем от контузии, бавене и други възможни гайлета.

Приджвижаме се изключително бързо, на кратки почивки, ударни изкачвания и бързи спускания, като спусканията крият доста опасности – било то остър камък, който да те препъне или клеков храст, който да те насмете.

Панорама от Витоша

На бента над село Ярлово се спираме за малка почивка, както и да хапнем по още един сандвич. Изненадващо заварваме там човекът, който говори с щъркелите – Тодор Дишлийски (бай Тошо) от Ярлово!

Бай Tошо заслужава едно кратко отклонение от основната тема.

С бай Tошо ме срещна животът преди около 3-4 години. Ако трябва да изреждам като какъв го опознах няма да пропусна да изтъкна за него: природолюбител, запален доброволец, обича животните, много добър и широкоскроен човек. Днес той е на около 75 години, все така обича планината и природата, грижи се за щъркелите в селото, като им прави гнезда. Нямаше как да се удържим в графика с времето след среща с такъв сладкодумник и омайник като бай Tошо. Оставаме на бента малко по-дълго от разчетеното време за почивка, времето просто си тече, докато си сладкодумничим с този Отличник на Природен парк Витоша. Бай Tошо не спира да работи и до днес, оказа се, че причината да го заварим там е, че той, заедно с негов приятел разчистваха бента при водосбора на р. Палакария. Ще ви споделя и още един интересен факт – туристическата маркировка от Черни връх до с. Ярлово, както и тази от с. Ярлово до вилна зона Ярема и маркировката на „изгубения“ път от самоковското Ярлово до пернишкото село Чуйпетлово са дело на Тодор Дишлийски. Повече за бай Тошо може да научите тук.

Бай Тошо
Бай Тошо / Снимка: Мартин Илиев

Изпитвам съжаление, че българи за пример като Тодор Дишлийски се срещат все по-рядко. За такива хора казвам ГОЛЯМ ЧОВЕК. Сами се досещате, че се разделихме с неохота, пожелах му още дълги години здраве и живот и наистина се надявам да го стигнат пожеланията ми.

къщата на Бай Тошо - Ярлово
Къщата на бай Тошо / Снимка: Мартин Илиев

Продължихме спускането към с. Ярлово и вече стъпваме на асфалтов път, който води право надолу към Самоковската равнина. По пътя ни от дясно е величествената Рила, вляво гордо се е изправила Витоша, сгушила в подножието си друга една планина – Плана планина. Въртя с бясна скорост педалите и си мисля какъв късметлия съм да се родя тук!

Статистически начинанието ни може да се изрази в цифри така: отне ни близо 4 часа да изминем 50 км маршрут и над 2000 м. обща денивелация с изкачванията и спусканията.

Истинското приключение, обаче, е отвъд цифрите – красивите гледки, надмогването на предизвикателствата, подскоците по камънаците, свирещия звук от накладките на колегата, зевзешките закачки помежду ни, срещата с хора по пътя и особено радващата ме среща с изключителния бай Tошо. Това са нещата, които превръщат един преход в приключение и спомен за цял живот.

Още места / Видео от пирключението ни – тук

С надежда да опитате и вие този маршрут,
М.

Сподели, не бъди егоист
Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
0Share on StumbleUpon
StumbleUpon
0Email this to someone
email

4 коментара за “Черни връх и надолу – 50 км в планината с колело

  1. Boogeyman

    Най – голямата ологофрения да спускаш от върховете, като в повечето случаи го мъкнеш… Има си специални писти за екстремно спускане, но там трябва сърце и топки. Другата приматска вълна е бягането на долу, някой екземпляри от човекоподобните ползват екшън камери – ми тичайте на горе, филмирайте и евалата да ви правим на подготовката. Надолу всеки знае, но малко знаят, че ставите стават леш.
    Лекинка…

    • Здравейте, Boogeyman
      Казвах им аз на моите авери, че екстремното спускане е за опитни хора (поне в бедстването :D), ама като не чуват… Не ми е лесно да се разкъсвам между страстта ми по спускането с колело и картата с планинските маршрути – и за двете ме дърпат:) Това в кръга на шегата 🙂

      Ако трябва да отговоря сериозно – и сте прав, и не съвсем. Бутали сме или сме носили колелетата до върха общо към 20 минути. Разковничето е там, че за един ден няма как да изминеш пеш маршрут от х. Алеко до Самоков. За да се предприемат такива начинания не е задължително да си луд, но помага, както би казал Кърт Вонегът 🙂

    • Pavel Stoev

      Разбираш ли всеки си е намерил начин да си прави кефа, и да прави това което харесва. Олигофренско е без дори да ме познаваш да хейтиш.

  2. LorDDemoniC

    Като човек избрал този маршрут Boogeyman ти казвам , че спускането е едва 5% от цялото приключение … Чисто ендуро каквото го правят най-редовно в други планини на България и след това 40 км шосейно колоездене … Нагоре сме бутали 1 км 1.5 км максимум … Супер лесно е да дадеш мнение за нещо , което не разбираш 😀 Но пък то седи нелепо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *