Разходка за един ден: Урдини езера – Голямата Паница и Триъгълника

Урдини езера

Голямата Паница и Триъгълника

Тук, в на сметка  най-вероятно няма да намерите разкази и препоръки за добре отъпкани туристически пътеки. Ще ви отведем по места, по които няма да ви спестим ходенето, но ви гарантираме, че красивите гледки ще ви се отплатят за усилията.

 

В чуден летен августовски ден се отправихме към Урдин циркус в северозападна Рила, за да видим Урдини езера – една не толкова популярна планинарска дестинация. Там в далечината ни очакваше една труднодостъпна част на Рила планина и Урдини езера.

С кола напускаме село Говедарци в посока Централна планинска школа (ЦПШ) Мальовица, на около половин километър преди школата има отбивка за хижа Вада, там оставяме колата. Оттам маршрутът ни поема пеш към Яворова поляна (23,374422, 42,220516), по пътеката към срещу речното течение, малко след паметната плоча на Мими Праматарова има немаркирана пътека, по нея продължихме до дървен мост (23,373931, 42,216495) водещ към пътеката за Урдина долина, ез. Голяма паница (23,329430, 42,178259), ез. Триъгълника (23,323610, 42,17,8595) и обратно. Изминахме близо 26 км, с денивелация по маршрута 900-1000 м, за близо 9 часа ходене.

Приключението ни стартира на около 500 метра преди ЦПШ Мальовица, на отбивката за х. Ловна и х. 7-те езера, която се намираше в наше дясно (23,38,61,19, 42,214141). На около 1550 м. н.в. започнахме спускане по горски път към първата ни цел, като след около 2,5 км я достигнахме – Яворова поляна. Там намерихме маси, пейки и беседки за отдих. От поляната има указани разклонения за х. Вада и за х. Иван Вазов, ние поехме по пътеката срещу течението на Урдина река. По пътя срещнахме паметна плоча на Мария Праматарова – първият директор на Национален парк Рила, оттам поехме по немаркираната пътека и не след дълго пред нас се появи дървен мост. Пресякохме го и продължихме по пътеката, водеща срещу течението на Урдина река.

Интересно

В зависимост от периода на посещение, докато се разхождате из долината може да похапнете малини, боровинки и скално френско грозде (ribes petraeum), долината е богата и на лечебни растения – бяла чобанка, шапиче, горска и синя тинтява, отровната орлова папрат и други. Долината е дом на мечки, а високите части приютяват дивите кози и скалните орли.

Правила за поведение в Национален парк „Рила”

  • Движението, паркирането и престоя на моторни превозни средства, вкл. моторни шейни и АТВ, без разрешително от дирекцията на „НП Рила”, извън определените и обозначените за тази цел пътища е забранено.
  • Риболовът е разрешен само на определените и обозначените със знаци места.
  • Бивакуването и паленето на огън е разрешено само на определените и обозначените за тази цел места.
  • Ловът, носенето и превозването на дълго огнестрелно оръжие, лъкове и арбалети е забранено.
  • Замърсяването на терените и водите с отпадъци е забранено.
  • Унищожаването на скални образувания, събирането на вкаменелости и минерали е забранено.
  • Къпането в реките и езерата е забранено.
  • Късането на цветя е забранено.
  • Пашата на кози е забранена.
  • Воденето на кучета без каишка или без спъвачка е забранено.

От Яворова поляна започнахме около 2-часово изкачване по пътеката срещу течението на реката на сянка и прохлада. Колкото повече напредвахме, високата растителност ставаше все по-рядка заради надморската височина, всъщност там най-често срещахме храсти и клекове. Заобиколени отвсякъде със скали, вдясно Зелени рид (Коджа карица), а вляво се разкри чудна гледка към Мальовица. Ако рeшите и вие да минете по този маршрут, по пътя нагоре със сигурност ще се насладите на редки растения и множество красиви водопади, които реката в планината и вековете са подготвили за екстаза на душите ни. В местността има две малки овчарски къщички, в които е възможно да се преспи. Урдина река е формирана от множесвото поточета, стичащи се от 6-те езера в Циркуса и се влива в р. Черни Искър. На приблизителна височина от 2000 м достигнахме първата къщичка.

Препоръката ми е там да спрете за обяд и да си вземете поне 15-минутна почивка. Ако имате нашия късмет, докато отмаряте може да забележите дивите кози в района. Почти на финала на изкачването сме, имаме да извървим още около 400м, като разбира се, говоря за денивелация – много вероятно е да са нужни още около час и половина ходене до първото езеро и втората овчарска къщичка. Все пак всичко зависи от темпото, което успявате да удържате. Започнахме изкачване на скали, сипеи и стръмни пътечки, виещи се около реката, и с нашето тепмо на ходене за около 5 часа след тръгването ни достигнахме и първото езеро – Голямата Паница. По пътеката, водеща вдясно, близо до езерото се намира и втората овчарска къщичка, а недалеч от нея и второто близко езеро – Триъгълника.

Урдини езера - Голямата паница
Голямата паница
Урдини езера - Триъгълника
Триъгълника

Урдини езера - овчарски заслон

В еднодневното си приключение е възможно да видите 4 от езерата, за да успеете да посетите всичките 6 урдини езера, ще трябва да държите добро темпо и да сте добре подготвени физически. На територията на Урдин циркус е възможно да засечете крави, овце и коне на паша.

Както може би и сами се досетихте, по-горните описания са лесно разбираеми за туристи познаващи особеностите на планината и пътечките ѝ. Прекрасно знам, че не всички хора, обичащи планинския туризъм са толкова добре подготвени и с познания за възможните маршрути. Но то не е и нужно всеки да знае всичко.

Няколко препоръки за този маршрут:

По време на този преход на няколко места се пресича реката, има и мочурливи места, поради което препоръчвам водонепромокаеми обувки. Важно е да се знае, че денивелацията по маршрута е около 900-1000 м., подгответе си ветровка и дъждобран, както и термо бельо. В планината времето се мени за минути, добре мислете какво носите със себе си и колко нужно ви е то. Добре преценявайте теглото на багажа и собствените си възможности. Местноста не е толкова популярна турситическа дестинация, маркировката е остаряла, а на места лиспва, не се разхождайте сами, ако не знаете какво правите. Иначе казано – погрижете се в групата ви да има поне един посещавал мястото. Дивото къмпингуване/бивакуване в националните паркове е забранено! Не се къпете, не се мийте, не замърсявайте езерата.  И те, по подобие на 7-те рилски езера, както и други високопланински езера са ледникови.

Не знам с другите как е, но аз обичам да се предизвиквам. Да изпробвам възможностите си, да стигам до предела на силите си и да оцелявам. Понякога в буквалния смисъл на думата.
Вижте, скитането в планините не е само до красиви гледки и поддържане на физическа активност. За мен то е любов. Начин на себеизразяване. Достигнал целта си ме обзема усещането, че съм си у дома.

Тръгваш към някой чукар или връх и никога не можеш да си сигурен дали и как ще се върнеш, но те привлича неустоимо, не мислиш за тези неща и вървиш, хлъзгаш се, пълзиш, катериш се, падаш и пак се изправяш. Не съм безразсъдно „смел“, напротив, бил съм и истински уплашен – сам и на места, на които няма да срещнеш много „нормални“.

За мен това е на сметка – да изкатериш със собствения си дух и крака поредния връх, да надмогнеш себе си и точно докато си на такива места да си спомниш за нищожеството ни пред природата. И да изпиташ щастие.

Запомнете, че в планината сме на гости, събирайте си боклуците и гледайте да оставяте НУЛЕВ отпечатък от присъствието си. Приятна разходка!

В материала са използвани снимки от личен архив, както и от архива на Ивайло Андреев.

Изморен от изкачването,
Миро

Сподели, не бъди егоист
Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
0Share on StumbleUpon
StumbleUpon
0Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *