С „обувките за никъде“ до магазин „на Ъгъла“

Рядко дома ни остава без посетители в почивните дни и след работа. Канени и неканени, чакани и нечакани гости – все пътя им минава край нас. Майка ми по този повод веднъж коментира: „То у вас е като къща на ъгъла, все се намира кой да отбие да ви нагледа.“ Стана ми смешно тогава, та съм го запомнила. Ще ви споделя кое ме подсети за този коментар на майка ми.

Аз си имам една особеност.

Планираните неща са си планирани, но най обичам като ме налегне желанието да тръгна наникъде. Наникъде е, когато просто излезеш без цел и конкретна посока и се оставиш краката да те водят нанякъде. Ей така, тръгваш и се надяваш да те отведат на място, което ще запомниш с някакво приятно изживяване. Аз така и с влак за никъде съм се возила, качвам се на първия по време, нито имам работа някъде си там, нито имам познати. Слизам, поразходя се, пораздумам се с непознати, пия едно кафе и обратно. Сега сигурно се чудите на тази ми странност, обаче ако някога опитате ще разберете какъв купон е за душата. Една приятелка дефинира това ми състояние като „пак си обула обувките за никъде“.

И ето че преди време пак нахлузих „обувките за никъде“. В един съботен ден, време като пейзаж от картичка, отметнала съм домакинските задължения, зареяла съм поглед през прозореца и без много да се замислям станах, облякох се, обух „обувките за никъде“ и по тази уличка, по онази пряка, под раззеленени дървета… се озовах в софийския Южен парк. Разщъкали се едни усмихнати хлапета, майки с бебешки колички, горд татко учи детето си да играе на фризби, една ентусиазирана гълчава се носи наоколо – абе, като в късче от Рая. То е въпрос на временно настроение и възприятие това, знам, но точно тогава и точно там се чувствах точно така. Нямаше как да не си лепна усмивка и аз на лицето. И както си криволича с обувките ми за никъде, ето че пресичам целия Южен парк и се озовавам някъде, по-скоро на отсрещната му страна и каква табела, мислите, че грейва пред очите ми?!

Магазин „на Ъгъла“!

на Ъгъла
Магазин „на Ъгъла“

Еее, казвам ви, само дето не прихнах с глас да се смея. Стана ми едно такова празнично, едно забавно, веднага ми нахлуха в ума думите на мама за къщата ни на ъгъла, пресякох на бегом и право в магазина! Влизам вътре и се сдобивам с усещане като дете на панаир! Ама то подредено, нагласено, просторно, светло, ама изобилие – какво ли няма вътре! Само лакомства и захарен памук не открих. Играчки, сувенири, домакински потреби, препарати, тортиери, ученически пособия, пъзели, покривки, хавлии, красиви сервизи – казвам ви, замаях се.

За вас не знам, но аз попадна ли на такова място никога не си тръгвам с празни ръце. За предстоящия рожден ден на мама купих един сервиз за торта, за сина ми – нова солничка за колекцията му, за племенницата ми – едно бяло роялче, което тогава красеше витрината на магазина, а за мен – две чаши с капачки, приличащи на бурканчета с дръжки.

на ъгъла е яко

Тръгнах си на подскоци от радост! Детска му работа, ще кажете… Не, на сметка е – поредното парченце удоволствие и приятна изненада, това ще кажа аз.

Ето, за малко да забравя да ви оставя линк за повече информация и наслада за очите:  Магазинa във Фейсбук

Приемете един съвет от опитна в това занимание – заделете си едни „обувки за никъде“! И често ги ползвайте, разтъпквайте ги, защото много радостни изненади носят, гарантирам ви.

Обула „обувките за никъде“ за вас,
A.

Сподели, не бъди егоист
Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
0Share on StumbleUpon
StumbleUpon
0Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *