Декстрофобия стая – бягство от скуката

Декстрофобия стая, що е то ?

декстрофобия

Декстрофобия стая – бягство от скуката

Напоследък все по-често чувам един доскоро рядко срещан термин – ескейпизъм. Най-често се използва в смисъла на бягство от реалността – разбирай бягство от скуката, баналното, неприятното в ежедневния ни живот. Дотук нищо трудно за разбиране, нали?! Всеки от нас е изпитвал нужда да „изключи“ и рязко да смени познатото си битуване с нещо различно, вълнуващо и забавно. С нещо, което ще го извади от чувството за наближаваща депресия. Няма да се упражняваме в дилетантска психология, но и няма как да отречем зареждащото и освежаващо въздействие на такива „бягства“. За да не отклоня мислите ви в неправилна посока бързам да уточня – не говорим за медикаментозни или наркотични въздействия, а ето за какво:

Преди три или четири години по повод мой личен празник получих един от най-нестандартните си подаръци – ваучер за декстрофобия стая. Приех го със смесени чувства. Нямах представа какво е това, дори не знаех да му се зарадвам ли. Нали се сещате, онзи неловък момент, когато не знаеш как да реагираш, освен да кажеш „Колко интересно…“. Новината, че няма да се наложи да ходя сама да се възползвам от подаръка си, а ще сме компания от четирима приятели вече откровено ме зарадва.

В запазения ден и час се озовахме на адреса, получихме разяснения и се впуснахме в неочаквано от нас приключение. Да не пропусна – стаята се резервира предварително и само хората от вашата компанията сте там преди началото на играта. Не се налага да участваш в екип с напълно непознати, нито пък се струпва навалица. В играта могат да участват минимум двама, максимум петима, ние бяхме четирима. Подписва се и декларация за конфиденциалност – т.е. да не се издават загадките и техните решения след напускането на играта.

Декстрофобия стая

Може би тук е мястото да поясня какво ще дойде да рече „Декстрофобия стая“. Специално тази декстрофобия стая, за която разказвам (всъщност стаи, тъй като с откриването на различните ключове влизаш в още две стаи) се намира в София и е нещо като онези компютърни игри, тип Мист, в които търсиш разни неща, за да стигнеш до крайната цел. Играта започва в полутъмна стая – само една малка нощна лампа хвърля сумрачна светлина. Събират се и много улики, за да продължиш напред. Идеята е да решите различни загадки, за да излезете от стаята. Попадате на различни улики, които трябва да използвате. Задачите са страхотен гъдел за ума.

Е, убедихме се, че трябва да покажете и известна сръчност. С решаването на всички задачи се справихме завидно бързо, но ни отне 20 минути например да отключим един катинар. Не защото не се досетихме за кода, а защото така и не можахме да нагласим числата като хората. Ако се въвеждаха по електронен път, щяхме да успеем да излезем от стаята. На практика решихме всички задачи и когато се сдобихме с последното зъбчато колело, което отключва стаята, времето за игра свърши.

Няма да е честно да издавам шарадите, но ще кажа, че първото изпитание всъщност е намирането на самата стая. Беше ни много беше смешно, защото всички от групата мислехме, че ще преборим стаята… не, не, ние даже не сме и мислили над това, беше нещо ясно, за което не мислиш, нещо като да си дъвчеш дъвката. И в един момент се оказва, че стаята не ни се дава, ама хич! Не само това, ами започнахме да кроим планове как да накараме създателите на играта да подпишат декларация за конфиденциалност специално по повод нашето участие!

Еуфория

Ако си мислите, че сме хабили нерви по този повод – лъжете се. Дълго време ни държа еуфорията от изживяното удоволствие и, безспорно, декларацията за конфиденциалност отхапа малко от пълнотата на последващите разкази пред приятели и колеги. Къде-къде по-гот е да се изфукаш колко бърза и аналитична мисъл имаш, понеже си решил еди коя си загадка еди как си! Но пък осъзнавахме, че всеки, който се запали от нашите разкази и реши да се потопи в това изживяване ще се почувства прецакан. Така че декларацията си е съвсем на място!

Има и още нещо. Нали знаете, че когато на човек му хареса нещо започва да лакомее – иска пак, и пак, и още. И тук възрастта няма никакво значение, ако имаше как сигурно още следващия уикенд щяхме да цъфнем отново пред декстрофобия стаята. Поясниха ни обаче, че това не се препоръчва. Загадките ги помним, ерго – няма да изпитаме този интерес и удоволствие. Послушахме ги.

Минаваха ден след ден, месец след месец, вече и година след година. Ежедневието ни погълна, все по-рядко си спомняхме за това приключение, докато миналата седмица…
Така се случи, че отново се събрахме четиримата злополучни герои на този разказ. И от дума на дума единият от компанията повиши тон: Абе ние няма ли пак да „забегнем“?! Лелей… какъв ентусиазъм, какъв приток на спомени отпреди три-четири години. Отвори се тема и разбирам аз, че междувременно не само пионерите от dextrophobiarooms.com в това ново по рода си приключение са се разраснали, ами междувременно в цялата страна имало разкрити над 100 (словом – над сто!) подобни и най-разнообразни като сюжети стаи! Разбира се, създателите им са различни, очевидно мнозина са решили да утъпкат пътя към една цяла забавна индустрия покрай естественото желание на хората да избягат поне за малко от реалността. Няма лошо, те са си направили тяхната сметка. За нас беше на сметка презареждането и радостното съпреживяване с любими хора.

Та онази вечер компанията взе решение да се впуснем отново в приключение в най-скоро време, а аз реших, че е добра идея да споделя нашето приключение преди време тук с вас.

Разходила ви в декстрофобия стая,
А.

Сподели, не бъди егоист
Share on Facebook
Facebook
0Share on Google+
Google+
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
0Share on StumbleUpon
StumbleUpon
0Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *